Блог

Какво да правим, ако плануваме да живеем дълго с партньора си и как хората възприемат човека до нас.

Какво да правим, ако плануваме да живеем дълго с партньора си  и  как хората възприемат човека до нас.

Ще Ви разкажа две поучителни истории за любовта и приятелството. Две истории за грешки, направени от съчувствие и подценяване на връзката, която имаме.

Моля Ви да ми простите, ако прозвуча поучително и наставнически. Нямам претенции да бъда Хорхе Букай, а просто ми се иска ако откриете нещо свързано с Вас или с близки на Вас хора да се възползвате от написаното, което съм изживяла лично.

Не спирам да се интересувам от взаимоотношенията между хората, от нещата които ги карат да бъдат добри, от нещата които ги карат да страдат. И при анализ на тези взаимоотношения забелязах, че когато наблюдаваме някоя двойка, често дори и без да искаме, си мислим дали стават един за друг. Възпитанието ни не ни позволява да изразим шумно и категорично мнението си, но понякога трудно можем да се сдържим да дадем съвет или препоръка. Признавам си, че съм го правила и то водена от най-добри чувства, като проявявам загриженост и обич към единия от двойката. Правила съм го и ох, как съжалявам за това и как бих искала да върна времето назад.

Та ето и първата история. Имам една близка приятелка, която имаше връзка с добро и симпатично момче. Връзката между двамата съществуваше от години, но приятелката ми държеше да остане „тайна“ и така и никога не ни го представи официално. Във времето, което прекарвахме в компания, те се държаха официално и нищо не показваше, че са двойка. На пръв поглед изглеждаше, че момчето тича по нея, а тя се държи студено и го отблъсква. С други думи двойка бяха, но от тези, където е нужно само партньор за малко секс или за някой спешен ремонт у дома или по колата.

Тези, които знаехме за връзката им или се досещахме също не приемахме нещата между тях сериозно. Мислехме си, че е въпрос на време тя да избере нещо много по-добро, нещо което ние, заблудени от пуста женска солидарност мислехме че заслужава. По никакъв начин не я поощрявахме да задълбочи и да покаже пред света връзката си.

Сега се чудя, кое ни е накарало да мислим така, защо всичките й близки приятелки бяхме толкова единодушни, че това не е най-добрия ѝ избор и че двамата не си подхождат. Нямаше никакви очевидни причини за подобно нещо, но ние си живеехме с идеята, че те най- вероятно ще се разделят и тя ще намери своя достолепен принц съвсем скоро. Може би, защото и тя с поведението си показваше, че не цени особено тази връзка.

Така и стана. Те се разделиха, но това което ние загрижените ѝ приятелки очаквахме, не се случи. Тя започна да тъгува за момчето, започна да ни разказва за всички негови хубави качества, за доброто му сърце, за веселия му нрав, за трудолюбието му. Беше категорична, че това е любовта на живота ѝ, че го обича безкрайно много. Тайно сподели, че бил и невероятен любовник. Изведнъж ние всички започнахме да цъкаме с език, да се тюхкаме за пропуснатата възможност, дори и да я упрекваме че е изтървала хубавото момче. А можехме, можехме и по-рано да подкрепим и да поощрим връзката им. Сега нашата приятелка нямаше да страда. Но затова беше нужно и тя да сподели с нас чудесните качества на момчето, а не да ги премълчава и да ги приема за даденост.

Втората история с която ще Ви запозная, е за една моя приятелка-хубава и добра жена, която непрекъснато се оплакваше от мъжа си. Разказваше ни как той бил голям егоист, не се интересувал от семейството, от децата си и от нея. Грижел се само за себе си, да бъде модерно и хубаво облечен, да посещава скъпи заведения да бъде в компанията на други жени. Не мога да скрия, че тайничко намразих този човек. Често си мислех, че той е безсърдечен тип, който не оценява прекрасната си жена. Избягвах го и не можех да скрия неприязънта си, когато го видех. И изведнъж се случи нещо, което ме накара да се почуствам глупава за тези мои повърхностни оценки. На поредната среща с моята приятелка, тя грееше от радост, бременна с третото си дете, безумно щастлива. И от нея чух, че няма втори като мъжа ѝ, че той е най-грижовния съпруг и баща на света.

Тези истории ми преподадоха два много важни урока.

Първият урок е как е редно да постъпим, когато чуем близък човек, който съзнателно или не, споделя неприятни неща за половинката си. В никакъв случай не трябва да вземаме бързо и категорично становище на база съчувствие към този, който ни разказва. Разбира се, добре е да изслушаме приятеля ни, защото хората които преживяват трудни периоди във връзката си, имат нужда да споделят притесненията си и страховете си. Имат нужда да споделят дори и лоши неща за половинките си. Какво се случва обаче , когато чуем такива истории. От слушатели ние неволно се превръщаме в съучастници, заставаме категорично на страната на приятеля ни и се настройваме и озлобяваме към другия в двойката. Ако приятелят ни е достатъчно близък, без да се усетим изцяло отричаме избора му и тайничко си мечтаем да намери нещо по-добро.

Така че, скъпи приятели, в този случай не бързайте да съдите строго. Не бързайте да изказвате мнение или да вземате категорично страна. Не знаете, дали приятелят Ви не говори от позицията на временна нервност или яд, чувства които не позволяват обективна оценка за хора и постъпки. Бъдете умерени, подкрепете приятеля си, но имайте едно на ум, за да не се превърнете във фактор, който е разрушил истинска любов.

Вторият урок, който получих е свързан с начина, който трябва да постъпим, когато имаме проблеми с половинката си. Трябва да внимаваме, когато споделяме с близките си, неща от кухнята на връзката ни и още повече да внимаваме, когато даваме оценка на партньора ни пред тях. Волно или неволно, ние ги приобщаваме на своя страна и ги караме да мислят лошо за половинката ни. Това няма да помогне нито на нас, нито на отношенията в двойката. Неправилното впечатление, което създадем в родителите ни, пък и в другите наши близки, за нашия партньор, ще рефлектира обратно върху нас и може да доведе до тежки последици.

Така че, скъпи приятели, в този случай има лесно решение-докато до Вас има партньор или любим или както предпочитате го наричайте, независимо дали сте в брак или не, представяйте го на всички в най-добрата му светлина, гордейте се с него. Не забравяйте, че както го представите пред останалите, така и ще го възприемат, с такава нагласа ще ценят и връзката Ви с него. Не ме разбирайте погрешно, не Ви карам да лъжете и да приписвате качества на хората, но не търсете само недостатъците, а обръщайте внимание на добрите качества, които притежава. Така и Вашите близки ще се радват за Вас, ще Ви подкрепят и вярват, ще Ви помагат да изградите още по-красиви и стабилни взаимоотношения.

Ако не сте сигурни дали сте един за друг, помислете колко време ви е необходимо за да се уверите в това, човешкият живот не е безкрайно дълъг, за да поставяте една любов на години изпитание и да я държите в тайна. Вие сте единствения човек на света, който може да прецени и да вземе решение. Бъдете отговорни.

ОБИЧАМ ВИ!