Младата, красива, сексуално освободената жена, която не влага много чувства в cekса  е  лесна и желана от много мъже. Нейното патриархално поведение да завоюва онзи, който желае и да се прости след това с лекота,  бива осъдено от мнозина.

Тя разчупва всички романтични и стереотипни догми. Тя е жената на новата епоха и би трябвало да е щастлива. Дали е така наистина?

Като психолог, работещ със сексуалността на хората, вярвам в идеята е, че сексуалността на всеки човек има право да бъде всякаква, стига да е доброволна и човек да е щастлив. Опитът ми с жени – клиенти, с освободена проява на женска сексуалност, показва, че зад тази свобода, жените по-скоро са обект за мъжете, който обслужва техните желания. В защита на психиката си, жените имат много логични вътрешни оправдания и преживявания. „Щом му става още като ме види, значи ме желае“, „ Толкова е възбуден с мен и свършва бързо, значи го побърквам“, „ Щом търси мен за сekc, не на някоя друга, значи ме обича“.

Такава женски перспектива дава усещане на жените, че тях ги има, че съществуват. И това e всичко! Никой не се интересува как са те или какви са желанията им. Те трябва да са винаги красиви, готови, да са се погрижили за контрацептиви. “Maйната им на презервативите”. Те са като удобен, модерен италиански диван, върху който можеш да се разчекнеш и даже да се опънеш с обувките. Те са длъжни да са разкрепостени, да обичат всички сексуални практики, най-вече актуални в порното. Нямат право на претенции и желание, нито да мечтаят за друго. Тези жени не са нито като майките си, нито като днешните „лелки“ на тяхната възраст. Обичат виното и секса. Не искат друго, докато един ден разберат, че разликата между тях и надуваемата кукла от секс шопа е в това, че в гърдите им има сърце.

Винаги казвам, че се радвам на епохата в която живея. Харесва ми да съм част от това време на развитие на науката, всичко да е толкова достъпно и удобно. Но защо тези предимства на нашето време, вървят със сексуална свобода, в която оставаш нещастен? Защо близостта и любовта губят своето предимство, за сметка на всичко хубаво от което можем да се възползваме. Има ли въобще връзка между двете? Или това идва от различното възпитание и идеята за любов, с която жените влизат в отношения?

Замислете се, как ви учиха и  какъв пример ви дадоха: „Търпи!“, „Не им вярвай!“, „Слушай, сама не можеш да се справиш!“, „Няма пълно щастие!“, „Всички мъже мислят само за едно!“, „Жена без мъж, каква жена е?“. Дали женската сексyална освободеност не е едно безкрайно търсене в намирането на своята ценност, повишаване на самооценката, запълване на пустотата и бягство от самота?