Как да се справим с тревогата, как да бъдем опора за себе си, децата и близките си, когато усещаме, че всичко се руши и земята се клати под краката ни?
Когато говорим за тревога е важно да обърнем внимание на една дума – енергия. Но не в нейния езотеричен смисъл, а като физическата сила, с която разполагаме. В живота си правим ежедневни избори.Влагаме тази енергия в различни неща – работа, деца, творчество, хоби, домакинство, отношения с другите и т.н. .
Сега, когато повечето от тези неща,които правихме ги няма, ние оставаме с голямо количество от тази енергия, а това е нещо ново и трудно за нас и това усилва тревогата ни. Тревожим се да не заболеем. Чудим се какво ще се случи след затварянето на границите, какво ще стане с бизнеса ни и как ще печелим занапред. Проблемът е, че освен застояла енергия, която имаме от липсата на обичайното ни ежедневие, тревожейки си, ние започваме да трупаме още и се превръщаме в балон, който не спира да се пълни с въздух.
Какво е решението и какво е най-доброто, което можем да направим в тези дни?
На първо място, да признаем, на какво не можем да повлияем и на какво можем. Когато животът изглежда сравнително спокоен, ние си мислим, че имаме голям контрол върху него и нещата, които не си случват. Тази нужда от контрол и планиране остават в нас и ни тласкат към решения. Със сигурност, от нас не зависи какво ще реши правителството, но можем да изберем колко често и кога да си мием ръцете, да бъдем изолирани, да си поставяме маски. Тези неща ни дават усещане, че правим нещо, контролирайки избора си се чувстваме малко по-добре.
Епохата изисква от нас да бъдем мултифункционални и успешни, да се впишем донякъде в нормите.
За добро или лошо, повечето от нас живеят по план и създават стратегии за бъдещето си. Привикнали сме към този начин на живот. Сега за нас е полезно да създадем нови стратегии и планиране, подходящи за настоящата обстановка. Спазвайки ги, доколкото можем, ще помогнем на тревогата да намалее. В началото е добре да избираме по-лесни неща, за по-кратък период от време, за да се адаптираме постепенно. Също така, дейности които сме подценявали или сме вършели между другото, сега ще са най-голямата подкрепа за нас. Например, да почистим всеки ден определена част от дома, да научим 10 думи от чужд език, да танцуваме 30 минути, да правим физически упражнения, да отделим време за различни релаксиращи практики.
Важно е да имаме план и той да бъде отговорно спазван.
Има вероятност да напишем прекрасен план и той да бъде разрушен, защото в останалите членове на семейството липсва такъв, особено при децата. Те очакват родителите им да бъдат на разположение за тях по всяко време, така е през уикенда. Сега тези родители работят доколкото могат, учат с тях, домакинстват. Много семейства ще се окажат в пълен хаос. Възможно е да възникне усещане, че не справяме с нищо. Все още е много рано да говорим за справяне. Ние изгубихме нещо много важно – нашия контрол, свободата си. Психологическия процес е същия като при състояние на траур. Най-добре за нас е да преминем през неговите етапи. Траур е силна дума, но на психологичен език я използваме в смисъл на това да губим нещо много ценно и да не желаем да приемем, че то се е случило. Първият етап е естественото отричане на случилото се. Когато обаче разбираме, че това е истина, изпитваме нуждата да се разкрещим, да плачем, да се бунтуваме. И ние имаме своето право да сме ядосани.
Необходимо е да не потискаме гнева си, а реално да го изразим. Като безопасни препоръки как това да стане, ще откриете по-надолу в статията.
Имаме нужда да се опрем на нечие рамо, да почувстваме близост. В този случай, всички виртуални контакти с близки, приятели или психолози, са повече от препоръчителни. Необходимо е да обменяме опит един с друг, да трупаме “запаси” от начини за справяне с безпокойството.
Сега е времето, в което да се научим да разбираме самите себе си, от какво наистина се нуждаем.
Ако желаете уединение за пет минути, не подценявайте това – отидете и го направете. Ако успеете да се погрижите за вашето по-спокойно състояние, това ще е най-доброто, което ще може да дадете на близките и децата си. Ясно е, че някои неща в момента ги вършим с по-ниско качество, но е важно да дадем време на това, да не се втурваме да оправяме всичко. Да поставим живота си на пауза е най-важната стъпка за справяне с мъката. След това постепенно можем да се върнем и да съставим нашият малък списък със задачи, от които се нуждае нашият мозък. Би било прекрасно, ако някои от нещата с които ще се захванем да ни дават усещане за „тук и сега“, в този момент.
Можем да си припомним, че освен глава, която може да мисли и се притеснява, ние имаме и тяло, което е много ограничено по време на карантина. Нужно е да помислим по какъв начин в тази ситуация можем да му осигурим движение. Предложенията в момента са наистина много – танци, зумба, йога, фитнес и други.Можете да намерите всичко безплатно и качествено в онлайн пространството.
Когато сме под стрес в нас се включва инстинктът за самосъхранение, който ни кара да затаим дъх. Процесът е същия като при животните. Когато сме в опасност, ние буквално спираме да дишаме. Това е опасно за здравето и психиката ни. Сега повече от всякога е важно да се научим да дишаме пълноценно. Ще ни е нужна малко дисциплина в началото, да се запознаем с различни дихателни практики. Да се борим с тревожни мисли и да се настройваме позитивно е много трудно. Когато започнем да дишаме правилно, напрежението се разрежда и намалява.
Моето предложение към вас е за около пет минути да редувате 4 дълбоки и 4 плитки вдишвания. Не си поставяйте твърде високи цели. Радвайте се и на най-малкото постижение. Поздравете се, че днес дишахте няколко пъти по пет минути. Това е добро начало, важно е да е редовно. По-късно, когато откриете ползите, вие сами ще искате все по-често да го правите. Обърнете внимание, коя част в тялото ви е най-скована. Може да сложите ръка там и да си представите, че дишате през това място. Освен дихателни практики и физически упражнения, всичко свързано с тялото е много полезно в тези тревожни дни. Можем да взимаме по-често душ, да освежаваме лицето си с вода, да правим солни вани за стъпалата и ръцете си. Особено препоръчителен е масажът. Можете да включите цялото семейство. Уверявам ви, за децата ще бъде особено забавно.
Когато се погрижим за тялото, можем да се обърнем и към емоциите. Това са някои предложения – пробвайте и изберете най-приятното и полезно за вас:
- Водете си дневник, в който може да описвате всичко, което се случва с вас. Можете да пишете хаотично – буквално всичко, което се появява в ума ви, думи или изречения, в които няма логика и липсва смисъл, все едно “изсипвате” мислите си върху лист хартия;
- Можете да нарисувате своето състояние с избрани от вас материали.Рисувайте своята тревога -на какво ви прилича, какво иска да ви каже? Поканете и децата да участват, нека нарисуват своята картина, да направят фигури от пластилин или пък апликация с гланцови блокчета. Могат и да съчинят разказ и да ви го разкажат;
- Изтанцувайте “танц на тревогата” – каква ще е музиката към този танц?; Какъв е танцът?;
- Практикувайте медитация; Изпробвайте динамична медитация, като например ТАЗИ;
- Опитайте докато си правите кафе, зареждате съдомиялната, оправяте леглото си или друга ежедневна дейност, която по-принцип вършите механично, този път да и се отдадете напълно. Нека това стане малък, ежедневен ритуал;
- Разглеждайте нещо за няколко минути(5-10) все едно го виждате за първи път – цвете, крачетата или косата на детето ви, каквото и да е;
Не е необходимо да правите всичко изброено. Изберете си едно или две неща и ги правете. В тези трудни дни, наистина има много неща, които зависят от нас, като това, как успяваме да намалим или спрем тревогата. Изпитваме тревога от срещата със смъртта – нашата физическа смърт и тази на хората, които много обичаме. Изпитваме страхът от смъртта на живота, който имахме до сега, страхът от смъртта на отношенията в нашия живот, които могат да се разрушат и ние нямаме опит в това.
Сега, повече от всичко, усещаме колко ни е скъпо всичко, колко сме уязвими, на какво сме посветили живота си. Благодарение на страхът от смъртта, ние можем да останем действително живи. Сега ние сме тук. Можем да забележим красотата на живота и в най-малките неща, да започнем истински да го обичаме. Необходимо е да се придвижваме бавно, в наше темпо. Невъзможно е да се случи насила.
Ако вие или ваш близък, чувствате тревога, страх и имате нужда от психологична консултация, можете да свържете с мен. Този месец НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО, в рамките на 30 минути, предлагам помощ на всеки, който се нуждае от такава. Можете да се свържете с мен на e-mail: ginka.h.w@gmail.com.