Образователни квалификации

• Дипломиран магистър психолог -ВТУ “Св. Св Кирил и Методий”-Велико Търново
• Гещалт терапевт -“Български институт за гещалт терапия“-София
• Основа в сексологията и сексопатологията- „Национален педагогически
университет“-Киев
• Основа на психологично консултиране, на съпружески проблеми и детско-
родителски отношения-„Московски гещалт институтт“
• Специализация по сексология – “Киевски гещалт институт”-Киев
• Специализация по сексология -“Национален педагогически университет“ -Киев
• Психологично консултиране -“Национален педагогически университет“-Киев
• Експресивна арт терапия – “Институт за изкуство и терапия”- София
• Семейни констелации –“Институт за изкуство и терапия”- София
• Лечение на травми от детството от сексуален характер-Москва
• Фамилна и индивидуална гещалт терапия-„Московски гещалт институт“- Москва

В какви ситуации мога да ви бъда полезна:

Моята история

Моята история, защо и как станах психолог-сексолог

Бях безумно влюбена, когато взех решение да се омъжа за настоящия си съпруг и исках да изживея живота си точно с него. Преди да сключим брак, аз и моят съпруг имахме връзка близо година, но вътрешно отдавна бях взела решението за това. Пожелах го точно в онези първи дни заедно, наситени със страст и горещ секс, отдадени един на друг, когато никой от нас двамата не отдаваше внимание на леглото със старата пружина, постоянното присъствие на хазяйката и съквартиранта на приятеля ми, който бе принуден да се преструва на заспал на съседното легло в стаята.През далечната 1993 година, когато обикновено брака се сключваше по любов или заради бременност, ние се врекохме един на друг. Защото се обичахме.

Нашата сватба бе паметна и пищна. Заживяхме нашия мечтан живот, в който не подозирахме, че нещо ще помрачи щастието ни. Бяхме млада двойка, а аз както стана ясно не се бях омъжила за пари, а по любов. За да се справим като младо семейство,  се наложи мъжът ми да работи на две места, често дори не спеше у дома, а когато се прибираше, бе изморен, унил и огрижен от проблемите в работата и липсата на сън. Нямахме много време за себе си, за разговори и забавления, за секс или почивка. Трябва да сме имали някакъв сексуален живот, защото в далечната 1995 се роди нашият прекрасен син. Бременността беше трудна, предшествана от спонтанен аборт, а страхът от загубата на бебето промени много сексуалният ни живот, който стана рядкост. Синът ни се появи на бял свят жив и здрав, днес вече голям и умен мъж, който ни зарадва с най-прекрасното внуче на света. И въпреки че се твърди, че раждането на едно дете е най-голямо щастие, то аз не бих казала, че тогава бяхме напълно щастливи.

Появата на бебето

преобърна наистина всичко. Вниманието ни се насочи към неговото отглеждане, нямахме баби, които да помагат, нито пари за гледачки, времето за нас като двойка изчезна напълно, но едва ли тогава сме отдавали значение на това.  Липсата на време за интимни взаимоотношения се превърна и в липса на близост, доверие и нежност един към друг. Прекрасният секс, който ни се получаваше спонтанно, непринудено, независимо от обстоятелствата, вече бе останал в миналото, сякаш никога не е съществувал. Заетостта на мъжа ми ограничаваше времето ни заедно, но дори когато го имахме, отново се разминавахме, независимо дали имаше желание, готовност или физическа възможност. Умората се натрупваше и оказваше влияние върху моята възбуда или неговата. Решихме, че трябва да променим това, но се оказа много по-трудно отколкото предполагахме. Това бе най-голямото изпитание за брака ни. Бяхме като две уплашени деца, изгубени в безпомощност, гняв и вина. Обвинявахме се един друг, прокрадваха се мисли за раздяла, независимо че се обичахме.

Появата на бебето

преобърна наистина всичко. Вниманието ни се насочи към неговото отглеждане, нямахме баби, които да помагат, нито пари за гледачки, времето за нас като двойка изчезна напълно, но едва ли тогава сме отдавали значение на това.  Липсата на време за интимни взаимоотношения се превърна и в липса на близост, доверие и нежност един към друг. Прекрасният секс, който ни се получаваше спонтанно, непринудено, независимо от обстоятелствата, вече бе останал в миналото, сякаш никога не е съществувал. Заетостта на мъжа ми ограничаваше времето ни заедно, но дори когато го имахме, отново се разминавахме, независимо дали имаше желание, готовност или физическа възможност. Умората се натрупваше и оказваше влияние върху моята възбуда или неговата. Решихме, че трябва да променим това, но се оказа много по-трудно отколкото предполагахме. Това бе най-голямото изпитание за брака ни. Бяхме като две уплашени деца, изгубени в безпомощност, гняв и вина. Обвинявахме се един друг, прокрадваха се мисли за раздяла, независимо че се обичахме.

Осъзнахме,

че не можем да се справим сами и потърсихме външна помощ. В онези години подкрепата по този въпрос се оказа много оскъдна. Потърсихме помощ от конвенционалната медицина, с надежда и убеждение, че там ще намерим своето решение. Беше назначено лечение с психиатрични лекарства, от което освен разочарование не получихме никакво подобрение и за жалост това още повече ни обърка. Задълбочиха се проблемите. Но въпреки това, не се отказахме. Появата на секс шоповете, като че ли ни вдъхна нова надежда, със своите обещания за безпаметни сексуални преживявания. Всички безумни неща, които си купихме се оказаха безполезни и ги изхвърлихме. Живеехме в сянката на нашата болка, която се опитвахме да крием, помрачени от мисли за щастието на другите и нашето собствено нещастие. И това ни отведе към най-голямата криза в съвместния ни живот, стъпили в плаващите пясъци на безизходицата, почти повярвахме, че вече не се обичаме.

че не можем да се справим сами и потърсихме външна помощ. В онези години подкрепата по този въпрос се оказа много оскъдна. Потърсихме помощ от конвенционалната медицина, с надежда и убеждение, че там ще намерим своето решение. Беше назначено лечение с психиатрични лекарства, от което освен разочарование не получихме никакво подобрение и за жалост това още повече ни обърка. Задълбочиха се проблемите. Но въпреки това, не се отказахме. Появата на секс шоповете, като че ли ни вдъхна нова надежда, със своите обещания за безпаметни сексуални преживявания. Всички безумни неща, които си купихме се оказаха безполезни и ги изхвърлихме. Живеехме в сянката на нашата болка, която се опитвахме да крием, помрачени от мисли за щастието на другите и нашето собствено нещастие. И това ни отведе към най-голямата криза в съвместния ни живот, стъпили в плаващите пясъци на безизходицата, почти повярвахме, че вече не се обичаме.

Често казвам,

че съм склонна към алчност и в този момент тя се оказа моят двигател. Не се отказвах от това, което имахме в миналото, исках да го имам отново. Примиряването не беше решение за мен, защото не желаех бракът ми да бъде такъв. Желаех да възвърна нашия плам, добрите ни взаимоотношения и уважението. Така започна моят път към търсене на истината за връзките и интимността. Сблъсках се с много пошлост и безумие, докато не попаднах на качествен психолог. Науката психология и срещата ми с опитни психолози, специализирали сексология, върнаха надеждата в нашия брак и ние разбрахме, че нашите страдания не са били свързани със здравословен проблем или липса на любов, а от пълно незнание за функционирането на сексуалността. Чрез психологичната помощ разбрах, че ние не сме имали проблеми със самия секс, а това че ни липсват знания за него. Осъзнах, че както ние самите се променяме, така и сексът претърпява естествено развитие и промяна в дългогодишните взаимоотношения и само приспособяването към тази промяна би помогнала на хората да го имат, запазят и бъдат щастливи с това, докато са живи. Моето най-голямо удовлетворение е, че знанията ми помогнаха да разбия митовете за секса, „че в брака секс няма и че двойката може да съществува щастливо и без него. Сексът е наистина много важен, най-вече заради времето, в което двама души показват своите искрени чувства един към друг, доставят си радост и удоволствие и съхраняват близостта и доверието.

Често казвам,

че съм склонна към алчност и в този момент тя се оказа моят двигател. Не се отказвах от това, което имахме в миналото, исках да го имам отново. Примиряването не беше решение за мен, защото не желаех бракът ми да бъде такъв. Желаех да възвърна нашия плам, добрите ни взаимоотношения и уважението. Така започна моят път към търсене на истината за връзките и интимността. Сблъсках се с много пошлост и безумие, докато не попаднах на качествен психолог. Науката психология и срещата ми с опитни психолози, специализирали сексология, върнаха надеждата в нашия брак и ние разбрахме, че нашите страдания не са били свързани със здравословен проблем или липса на любов, а от пълно незнание за функционирането на сексуалността. Чрез психологичната помощ разбрах, че ние не сме имали проблеми със самия секс, а това че ни липсват знания за него. Осъзнах, че както ние самите се променяме, така и сексът претърпява естествено развитие и промяна в дългогодишните взаимоотношения и само приспособяването към тази промяна би помогнала на хората да го имат, запазят и бъдат щастливи с това, докато са живи. Моето най-голямо удовлетворение е, че знанията ми помогнаха да разбия митовете за секса, „че в брака секс няма и че двойката може да съществува щастливо и без него. Сексът е наистина много важен, най-вече заради времето, в което двама души показват своите искрени чувства един към друг, доставят си радост и удоволствие и съхраняват близостта и доверието.

Моето образование на психолог

и обстоятелствата в моя живот лесно ме насочиха в област, в която да специализирам. За мен беше голямо предизвикателство да бъда психолог-сексолог. В България обучението по сексология до скоро беше само за лекари, наложи се да уча в чужбина, което отне много време, средства и усилия.

Публичното ми представяне като специалист работещ със сексуална тематика провокира голям интерес сред много хората. За съжаление в България думата сексолог има тежко наследство, по-скоро свързано с хумор и обезценяване. Признавам си, не ми беше никак лесно да върна доверието и да съхраня честта на психолога-сексолог.

Това, което ми даваше сила „да встъпвам все по-смело“ в тази област, да не се страхувам да презентирам себе си като специалист работещ със сексуална тематика, бе голямата подкрепа на съпруга ми и многото клиенти, на които успях да помогна по някакъв начин да съхранят своите взаимоотношения и любов.

и обстоятелствата в моя живот лесно ме насочиха в област, в която да специализирам. За мен беше голямо предизвикателство да бъда психолог-сексолог. В България обучението по сексология до скоро беше само за лекари, наложи се да уча в чужбина, което отне много време, средства и усилия.

Публичното ми представяне като специалист работещ със сексуална тематика провокира голям интерес сред много хората. За съжаление в България думата сексолог има тежко наследство, по-скоро свързано с хумор и обезценяване. Признавам си, не ми беше никак лесно да върна доверието и да съхраня честта на психолога-сексолог.

Това, което ми даваше сила „да встъпвам все по-смело“ в тази област, да не се страхувам да презентирам себе си като специалист работещ със сексуална тематика, бе голямата подкрепа на съпруга ми и многото клиенти, на които успях да помогна по някакъв начин да съхранят своите взаимоотношения и любов.