За мен

Сертификати

Кои са основните теми, с които работя?

МОЯТА ЛИЧНА ИСТОРИЯ

Казвам се Гинка.

Жена, безумно влюбена, когато взе решение да се омъжи за настоящия си съпруг, сигурна в това, че иска да изживее живота си точно с него. Преди да сключим брак, аз и моят съпруг, имахме връзка близо година, но вътрешно отдавна бях взела решението за това. Пожелах го точно в онези първи дни заедно, наситени със страст и горещ секс, отдадени един на друг, когато никой от нас двамата не отдаваше внимание на леглото със старата пружина, постоянното присъствие на хазяйката и съквартиранта на приятеля ми, който бе принуден да се преструва на заспал на съседното легло в стаята.През далечната 1993 година, когато обикновено брака се сключваше по любов или заради бременност, ние се врекохме един на друг. Защото се обичахме.

Нашата сватба бе паметна и пищна. Заживяхме нашия мечтан живот, в който не подозирахме, че нещо ще помрачи щастието ни. Безпаричието принуди съпругът ми да работи на две места и често дори не спеше у дома, а когато се прибираше бе изморен, унил и огрижен от проблемите в работата и липсата на сън. Ние вече почти нямахме време за себе си, за разговор, забавления, секс или почивка. Тогава бяхме на възраст около 20 години. Неусетно онова, което ни събра като семейство – нашата ненаситна страст, любовта и близостта ни, избледняха и ние удобно ги заместихме с игра на карти, хобита и други важни занимания, които да попълнят липсващото. Все пак имахме някакъв сексуален живот и така забременях след 2г. с нашия син. Бременността беше трудна, предшествана от спонтанен аборт и страхът от загубата на бебето промени много неща. Ние вече престанахме да водим полов живот. Синът ни се появи на бял свят, а днес е вече мъж. И въпреки, че се твърди, че раждането на едно дете е най-голямо щастие, то аз не бих казала, че тогава бяхме щастливи.

Появата на бебето преобърна още повече всичко. Вниманието ни се насочи към неговото отглеждане и времето лично за нас като двойка изчезна. Ние вече не отдавахме значение на това. С времето това доведе до много неразбирателство и раздори. Липсата на интимни взаимоотношения се превърна и в липса на близост, доверие и нежност един към друг. Прекрасният секс, който ни се получаваше спонтанно, непринудено, независимо от обстоятелствата, вече бе останал в миналото, сякаш никога не е съществувал. За нас това бе сериозен проблем, който бе съпроводен от други трудности, достатъчни, за да ни раздалечат. Заетостта на мъжа ми ограничаваше времето ни заедно, но дори когато го имахме, отново се разминавахме, независимо дали имаше желание, готовност или физическа възможност. Умората се натрупваше и оказваше влияние върху моята възбуда или неговата, появата на чести гъбични инфекции затрудняваше още повече нещата. Решихме, че трябва да променим това, но се оказа много по-трудно отколкото предполагахме. Това бе най-голямото изпитание за брака ни. Бяхме като две уплашени деца, изгубени в безпомощност, гняв и вина. Обвинявахме се един друг, прокрадваха се мисли за раздяла, независимо, че се обичахме.

Осъзнахме, че не можем да се справим сами и потърсихме външна помощ. В онези години подкрепата по този въпрос се оказа много оскъдна. Потърсихме помощ от конвенционалната медицина, с надежда и убеждение, че там ще намерим своето решение. Последваха лечение с психиатрични лекарства, от които освен разоарование, не получихме никакво подобрение, и за жалост те задълбочиха проблемите. Но въпреки това ние не се отказахме да върнем нашият изгубен секусален живот. Появата на секс шоповете, като че ли ни вдъхна нова надежда, със своите обещания за безпаметни сексуални преживявания. Всички безумни неща, които си купихме се оказаха безполезни и ги изхвърлихме. Живеехме в сянката на нашата болка, която се опитвахме да крием, помрачени от мисли за щастието на другите и нашето собствено нещастие. И това ни отведе към най-голямата криза в съвместния ни живот, където стъпили в плаващите пясъци на безизходицата, почти повярвахме, че вече не се обичаме.

Често казвам, че съм склонна към алчност и в този момент тя се оказа моят двигател. Не се отказвах от това, което имахме в миналото, исках да го имам отново. Примиряването не беше решение за мен, защото не желаех брака ми да бъде такъв. Желаех да възвърна нашия плам, добрите ни взаимоотношения и уважението. Така започна моят път към търсене на истината за връзките и интимността. Сблъсках се с много пошлост и безумие. Науката ми разкри нов хоризонт и проблясък, който допринесе днес да бъда една спокойна, щастлива и обичана жена. Това бе пътят, който ми показа, че ние не сме имали проблеми със самия секс, а това че ни липсват знания за него. Осъзнах, че както ние самите се променяме, така и сексът претърпява естествено развитие и промяна в дългогодишните взаимоотношения и само приспособяването към тази промяна би помогнала на хората да го имат, запазят и бъдат щастливи с това, докато са живи. Моето най-голямо удовлетворение е, че знанията ми помогнаха да разбия митовете за секса, че той не е важен, че двойката може да съществува щастливо и без него, че трябва да е интересен, забавен и много други объркващи вярвания. Сексът е наистина много важен, защото това е времето, в което двама души показват своите искрени чувства един към друг и те изживяват своята близост и доверие.

Моето образование на психолог и обстоятелствата в моя живот, ме насочиха в областта, в която да специализирам. Това изисква задълбочено обучение, с което качеството на моята подкрепа към другите се увеличава. За мен бе съзнателен и насочен избор да специализирам в психология на интимните партньорски взаимоотношения и ми отне много време да събера смелост и да заявя това публично. Преминах през много трудности, сред които ежедневните вулгарни и арогантни предложения за секс. Това, което ми даваше сила „да встъпвам все по-смело“ в тази област бе подкрепата на съпругът ми и много клиенти, на които успях да помогна по някакъв начин да съхранят своите взаимоотношения и любов.