Защо и как станах психолог-сексолог

Бях наистина много влюбена в съпруга си още преди да се оженим и исках да изживея живота си точно с него. Пожелах да се съберем за цял живот още в онези дни, наситени със страст и горещ секс, когато нищо друго няма значение. Нито леглото със стара пружина, нито съквартиранта на приятеля ми, горкият бе принуден да се преструва на заспал на съседното легло. В началото на 90-те, несигурни и тежки за всички, ние се врекохме един на друг, защото се обичахме.

Сватбата ни бе паметна и пищна. Не подозирахме, че скоро нещо ще помрачи щастието ни. За да се справим като младо семейство, се наложи мъжът ми да работи на две места. Често дори не спеше у дома, а когато се прибираше, бе изморен, унил, угрижен. Нямахме много време за себе си, за разговори и забавления, за секс или почивка. Трябва да сме имали някакъв сексуален живот, защото през 1995 се роди синът ни. Бременността беше трудна, предшествана от спонтанен аборт. Страхът да не загубим бебето беше променил много сексуалните ни отношения. Твърди се, че раждането на дете е най-голямото щастие, но аз не бих казала, че тогава бяхме напълно щастливи.

Появата на бебето

преобърна наистина всичко. Нямахме баби, които да помагат, нито пари за гледачки. Времето за нас като двойка изчезна напълно. Липсата на време за интимни отношения се превърна и в липса на близост, доверие и нежност. Прекрасният секс, който ни се получаваше спонтанно, непринудено и независимо от обстоятелствата, бе останал в миналото. Дори когато имахме време, не се получаваше съвсем. Умората се натрупваше и оказваше влияние върху моята или неговата възбуда. Решихме, че трябва да променим това, но се оказа много по-трудно отколкото предполагахме. Изправихме се пред най-голямото изпитание за брака ни. Давехме се в безпомощност, гняв и вина. Обвинявахме се взаимно. Обичахме се, но в нас вече се прокрадваха мисли за раздяла.

Търсенето на помощ

Осъзнахме, че не можем да се справим сами и потърсихме външна помощ. В онези години подкрепата за семейства с проблеми в сексуалния живот беше много оскъдна. Ковенционалната медицина не помогна. Резултатът от назначеното лечение с психиатрични лекарства беше задълбочаване на проблемите ни. Разочаровахме се и се объркахме още повече.

Появата на секс шоповете, като че ли ни вдъхна нова надежда, със своите обещания за безпаметни сексуални преживявания. Всички безумни неща, които си купихме се оказаха безполезни. Изхвърлихме ги. Живеехме в сянката на нашата болка. Опитвахме се да я скрием. Мислехме, че никой друг няма подобни проблеми. Стъпили в плаващите пясъци на безизходицата, почти повярвахме, че вече не се обичаме.

Решението ми аз да ни помогна

Примиряването не беше решение за мен, не исках бракът ми да е такъв. Копнеех да възвърна нашия плам, добрите ни взаимоотношения и уважението. Така започна моят път към търсене на истината за връзките и интимността. Сблъсках се с много пошлост и безумие, докато не попаднах на качествен психолог.

Науката психология и срещата ми с опитни психолози, специализирали сексология, върнаха надеждата в нашия брак. Разбрахме, че нашите страдания не са свързани със здравословен проблем или липса на любов, а са предизвикани от незнание как функционира сексуалността.

Образованието ми на психолог и обстоятелствата в моя живот лесно ме насочиха към областта, в която да специализирам. За мен беше голямо предизвикателство да стана психолог-сексолог. Доскоро обучението по сексология в България беше достъпносамо за лекари. Наложи се да уча в чужбина, което ми костваше много повече време, средства и усилия.

Най-голямото ми удовлетворение

Освен, че успях да съхраня брака си, живея щастливо със съпруга си и днес, знанията ми помогнаха да разбия мита, че в брака секс няма и че двойката може да съществува щастливо и без него. Сексът е наистина много важен. Най-вече заради времето, в което двама души показват своите искрени чувства един към друг, доставят си радост и съхраняват близостта и доверието помежду си.

Публичното ми представяне като специалист работещ със сексуална тематика провокира голям интерес. За съжаление в България думата „сексолог“ се използва най-вече с хумористичен отенък, а самата професия е силно подценена. Признавам си, не ми беше никак лесно да върна доверието и да съхраня честта на психолога-сексолог.

Това, което ми дава сила да продължавам да уча и да се развивам в тази област, да не се страхувам да презентирам себе си като специалист в сферата на секса и сексуалността, е голямата подкрепа на съпруга ми и многото клиенти, на които успявам да помогна да съхранят своите взаимоотношения и любов.

Вижте какво включват и как провеждам консултациите за двойки и индивидуалните консултации.

Вижте къде съм учила, специализирала и какви са сертификатите ми